ВИДОВЕ СТРЕС

Според Х. Сийли има четири вида стрес: евстрес, субстрес, свръхстрес и дистрес. Последствията от стреса зависят от продължителността и интензитета или силата на въздействие на стреса върху индивида. Сийли прави следното разграничение между четирите вида стрес. Евстресът или еустресът са еднозначни понятия, това са приятните вълнения които ни спохождат. Той е с положителен ефект. Субстресът е чувството на досада и безнадеждност, който е с отрицателен ефект. Свръхстресът се получава, когато се пресилим с нещо, обикновено с много работа, с отрицателен ефект. И дистресът, термин, въведен от Селие, е подтиснатост, неудовлетвореност, гняв, напрежение, страх и отново е с отрицателен върху индивида ефект.
Според Уилсън подразделенията на стреса са най-общо две: положителен – евстрес и отрицателен – дистрес (който включва субстреса и свръхстреса). Хората, на които им липсва положителен стрес, рядко достигат върхова работоспособност. Уилсън посочва, че нашият враг е отрицателният стрес – дистресът.
Според друго подразделение на стреса, което се прави в литературата, той е два вида: остър и хроничен стрес. Острите и хронични стресови състояния повишават уязвимостта на индивида към тревожност, депресия, възбудимост, фрустрация и загуба на увереност, но имат различна графика на проявата и предполагат различен ритъм на справяне с тях (Antai-Otong, D. 2001:цит. по Рашева, с. 31-44).
Споменаваме тези класификации, които в своята съвкупност представляват един достатъчно дълъг регистър от нюансиращи се явления, защото това ще ни помогне особено много за навлизането в детайлите, анализа, и конкретните характеристики на репортерите.
2.5 Как действа човек в състояние на стрес, умора, депресия. Локализация на контрола и копинг стратегии.
Изследванията доказват, че стресът при работа например е една от най-разпространените форми, водещи до здравословни проблеми, в това число до преживяване на депресивни състояния.
Съществуват различни начини за справяне със стреса, така наречените копинг стратегии. Думата „копинг” (coping) идва от английското “cope”, което буквално значи справям се, излизам на глава, оправям се. Съответно копинг стратегии може да се преведе като стратегии за справяне със стреса.
Идеята, че копингът е съвкупност от действия (основно “борба” или “бягство”), чрез които индивидът контролира околната среда и намалява активационната енергия, може да бъде проследена до Дарвин. Тук само ще спомена, че по отношение на Дарвиновата теория Селие прави едно уточнение в книгата си „Стрес без дистрес”. Той казва следното: „Трябва да отбележим, че с теорията за оцеляването на най-приспособените нерядко се злоупотребява, за да се оправдае принципът „силният е винаги прав”. Ние трябва да бъдем внимателни в това отношение и да не забравяме, че „най-приспособеният” не означава „най-силният””(Селие, 1982).
Тук отново ще спомена Селие, който разграничава три типа междуличностни защитни реакции: синтоксично поведение - когато се опитваме да се приспособим към врага; кататоксично поведение – когато се борим с него и бягство – когато не правим усилия за приспособяване, нито пък опити за борба. В случая тези три типа защитни реакции можем да ги съотнесем към реакциите за справяне със стресова ситуация.
В книгата „Справяне със стреса и депресия”, Максимка Рашева отделя особено внимание на социалната подкрепа като стратегия за справяне със стреса и нейната връзка с депресията (Рашева, 2006: 13). Източниците на стреса в днешно време са многобройни, но в това изследване ще проследим стресовите фактори на работното място на репортерите, както и кои са ефективните начини за справяне. В по-новите изследвания на авторите се отделя все по-голямо внимание на възприемането на контрола. Събитията, които са оценени като неконтролируеми, непредвидими или двойнствени, се преживяват като по-стресогенни в сравнение със събитията, които не се оценяват по този начин (Рашева, 2006:13). В тази връзка авторите ръзграничават два типа локализация на контрола – външна локализация на контрола и вътрешна локализация на контрола. При подходите за смекчаване влиянието на стреса Максимка Рашева дава следните психични конструкти: социална подкрепа, локализация на контрола и стилове за справяне със стреса (Рашева, 2006:15). При повишени равнища на стрес индивидите, които не търсят социална подкрепа и не прилагат действия на предпазливост, стават по-депресивни. В противоположност индивидите, които използват тези копинг ресурси, т. е. търсят социални връзки и подкрепа, прилагат предпазливи и настоятелни действия и не употребяват копинг на избягване, не са негативно повлияни от стресовото действие. В книгата си Рашева прави извод на база изследванията на психолози и психиатри: „Семейството е най-важният източник, доставящ емоционална подкрепа...”( Рашева, 2006: 39). Разбира се, според нас в някои случаи е по-точно да се каже: „Семейството би трябвало да бъде най-важният източник на емоционална подкрепа.”
Важен момент в книгата й е локализацията на контрола, за която пишат В. Русинова (Русинова, 1988), и К. Гурбалов (Гурбалов, 1978). Вътрешният контрол предполага възприемане на резултатите като последствие от собствените действия, докато външният контрол търси връзката на резултатите от дейността с влиянието на другите хора или с фактори, които са извън личния контрол. Според Ротър (Rotter, 1975) хора с вътрешна локализация на контрола са уверени в себе си, разчитат на собствените си сили и не се нуждаят от подкрепа. В стресови ситуации те проявяват по-голяма устойчивост. Противоположните характеристики се отнасят до лицата с външна локализация на контрола. Представените тенденции не трябва да се възприемат абсолютно еднозначно. Например, т. нар. интернали (с вътрешна локализация на контрола) при загуба на увереността в себе си могат да проявят неувереност и беззащитност.
За появата на депресивно състояние най-силно допринасят затварянето в себе си и отдръпването от контактите с други хора, повишаване употребата на успокоителни лекарства, кафе, алкохол и броят на изпушените цигари, избягване на търсенето и намирането на положителните страни в преживяното събитие, отправяне на упреци и обвинения към себе си за създалата се ситуация и фокусиране върху неприятните емоции (Рашева 2006: 49).
Интересно за нашето изследване е да установим каква локализация на конрола имат репортерите и какви копинг стратегии използват. Изпадат ли в депресивни състояния и как това се отразява това на работата. Тъй като високата скорост на професионална изява и поведение, на която те са подложени – спазването на сроковете и непредвидимостта предполагат високи обороти, след които неминуемо следва период на спад, период на изтощение, ако ползваме термина на Селие.
2.6 Техники за управление на стреса
Edward Barlett напомня, че стрес е една трета от това, което се случва и две трети как се реагира на него (Varnares and Phillips, 2001: цит. по Рашева с.115 ;).
Три фактора могат да влияят върху по-ефективното справяне със стреса. Първо, необходимо е да помислим как да прекратим въздействието на стреса, с който се сблъскваме. Второ, от съществено значение е нашата степен на социална подкрепа. Трето, здравословното ни състояние. Колкото повече успяваме да контролираме тези фактори, толкова повече ще се съсредоточим върху разрешаването на проблемите, свързани със стреса, вместо да се чувстваме безповмощни в справянето с него (Vernares and Phillips, 2001: цит Рашева с.116;)
Съществена част от техниките за управление на стреса е настоятелната комуникация. Нейната остновна цел е да посрещне нуждите на индивида, без да бъдат наранени други хора. Този вид комуникация включва активно изслушване, желание за компромис, увереност в себе си, поемане на риск, честно и директно поведение. Понякога това може да се окаже доста трудно, особено когато сме под въздействието на стресовата ситуация и обзети от гняв, позволяваме на емоциите си да контролират интелекта ни и реагираме агресивно (Vernares and Phillips, 2001: цит Рашева с.116;). Най- ефективният начин да се разбере настоятелната комуникация е като бъде сравнена с пасивната и агресивната комуникация. Хората, които използват пасивно поведение, имат склонност или да сдържат гнева си, или да избухват, като се държат неподходящо, и в следствие на това развиват някакъв вид разстройство, свързано със стреса. Агресивните хора могат да изкажат разумни идеи, но поради заплашителния им тон никой да не ги слуша (Vernares and Phillips, 2001: цит Рашева с.116;).
3.Същност и особености на съвременната журналистика. Динамизмът като практика, напрегнатостта като субективно състояние на журналиста
През последните години теоретици, експерти и футуролози в областта на журналистиката и изследователи на Глобализацията, а и действащите лица в журналистиката – самите журналисти констатират все по-честата тенденция на новините да раждат още новини, а те от своя страна – още и още.
Теоретичната постановка е, че журналистиката освен да информира, следва да провокира у реципиентите съответни мисли, последвани от съответните конструктивни действия на едно реално гражданско общество. Тук при функциите на журналистиката (mass media functions), ще изредим, естествено без претенции за изчерпателност, основните от тях:
- Да служи на обществото, като бъде реален коректив на властта чрез реално, точно, навременно информиране по своите информационни канали.
- Да извежда проблемите на обществото чрез разследвания, тълкуване на ситуации, коментари и анализи по проблематични и актуални за обществото въпроси на висок и разбираем езиков стил.
- Да представя ако не всички, то поне колкото се може повече гледни точки по тези въпроси.
- Да подпомага обществото чрез навременна, стойностна и обществено-значима иформация, която му е от полза при изграждането на по-висока ценностна система във все по-динамичния и противоречив век, в който живееми при конкретната оценка на събитията и процесите.
- И на последно място ще споменем комерсиалната функцията на журналистиката - да забавлява или развлича аудиторията. Развлекателна функция на медиите (entertainment function), тази страна на журналистиката се развива най-бързо и най-добре по очевидни причини.
Каква е журналистиката днес? Теорията разминава ли се с реалната практика? И ако е така - защо? Какво се случва със самите журналисти при тази все по-динамична професия? Това са въпросите, на които ще се опитаме да дадем накратко отговори. Защото, за да изследваме проблемните области на нашата тема, стреса в професията на репортерите и последиците за журналистическата работа, първо трябва да изясним особеностите на журналистическата професия като цяло, тъй като това е рамка, фон на репортерите и тяхната работа.
Журналистиката е уникална професия. Тя се състои в набиране, обработване и предаване на публична информация. Всичко това звучи лесно, но зад него се крие тежък труд. Всъщност когато социалния живот развитието си се изправя пред нуждата от системна и текуща информация, умственият труд се отделя от физическия и хората като общество и като микросубекти започват да чувстват глад за информация.
Ето пример за унифицирани професионални журналистически норми, такива каквито ги чете пред аудиторията нашият професор по Теория на журналистиката и медиите:
Служба на обществото;
Безпристрастност при отразяването на фактите;
Балансирано и равнопоставено представяне на мненията;
Разделяне на фактите от мненията, разделяне на новините, от коментара за тях;
Запазване в тайна източниците на информация;
Разделяне на новинарската от рекламната част на медиите (разделяне на редакционната от редакторската работа);
Самият продукт на журналистиката е предназначен за различни публики. Според една най-обща класификация има елитарна, масова и специализирана за съответните публики информация. По късно тези разделения се размиват, а в днешно време масовата култура поглъща всичко, защото на първо място стои комерсиалният интерес. Ако една масмедия не е интересна, а това значи малко потребители на тази масмедия, то тя има два пътя оттук нататък. Единият е да продължи да съществува при ниска консумация на нейния продукт, но запазвайки съдържанието му. Това евентуално значи и бъдещ фалит или в най-добрия случай запазване на пазарни позиции. Другият път е пълна промяна на съдържанието, поставяйки интереса на реципиента на първо място. Това значи комерсиализиране, масовизиране на съдържанието за сметка на икономическата полза. И – разбира се, запазване позициите си на пазара. Евентуално се и разраства, ако мениджърският екип е добър, креативен и на високо професионално ниво. Пред тези и ред други проблеми е изправена журналистиката днес. Имаме на лице потъпкване на журналистическите морални норми в много масмедии днес за сметка на икономическите интереси. Икономическият проблем е много сериозен.
Ще си позволим да дадем типичен пример – при една печатна масмедия до какво може да доведе падането на тиражите на вестника. Развива се ефектът на доминото и, разбира се, най-големият натиск пада върху работещите на най-ниското ниво – това на изпълнителите, на репортерите.
Да се спрем по-изчерпателно на функциите на журналистиката (mass media functions). Най-важната от тях е информационната функция (infoteinment), която би следвало да подпомогне потребността от ориентация (need for orientation) на обществото. Тук се работи с факти (понякога – с изопачаване или направо скриване на фактите) и с коментари, тълкуване на фактите.
Осведомителната функция се състои в предоставяне на аудиторията на справки от различни сфери. Като започнем от бизнес живота, културния живот и стигнем до прогнозата за времето. Всичко това е полезна, утилитарна информация. Тук е важно да се разграничат гражданските услуги на медиите от рекламите.
Образователна функция – журналистиката може и би било добре да се доближава до просветителската дейност. Тук се има предвид разпространението на знания - кой знае, може би в следващия век, и на по-дълбока мъдрост. Това е леко излизане от традиционните форми на журналистиката.
Възпитателна функция – когато масмедиите предлагат моделите/образците, които хората да следват, ценности и норми, начин на мислене и поведение.
Мотивационна функция – целта й е да подпомага единството между хората, плурализма, толериране на групи от обществото, които по една или друга причина са в изолация, да стимулира „правилното”, ефективното, полезното поведение. Тук влиза и подпомагането на комуникациите между субкултурите в обществото. С една дума мотивационната функция се превръща в диалогична функция с цел намаляване на социалните различия.
Пол Лазарсфелд и Робърт Мъртън провеждат изследване с цел очертаване на влиянието на медиите върху обществото. Те формулират две функции с позитивно влияние и една дисфункция, т. е. с негативно. Първата позитивна функция е, че медиите придават обществен статус на лица, институции и публични въпроси. Значимите лица, институции, въпроси привличат вниманието на медиите. Ако попаднеш в полезрението на медиите, ставаш значим, известен, търсен. Втората позитивна функция се състои в укрепване на социалните норми, като се осъжда поведение което нарушава тези норми или като се одобрява поведение, което подкрепя тези норми. Медиите намаляват разминаването между публичния морал и частните позиции. Дисфункцията на медиите се обвързва със зависимостта на реципиента от медиите (media dependence). Тук по-конкретно се посочва отнемането на времето на реципиента и заместването на прекия контакт между хората с опосредстван, което обаче води до деперсонализация на човешките отношения. Има опасност от манипулиране на иднивида поради желанието за решаване на собствените проблеми чрез пряко участие в живота или поради зависимост на медията от влиятелни сили. Или опасност да се замести естествената човешка активност от пасивност – чрез интернет, радио, телевизия, печат, да се провокира съзерцателност. Дисфункционалният ефект се изразява в това, че човек се изживява във въображението си, гледайки, и съответно липсва воля за инициатива реално да изживее всичко това - а всъщност липсват й възможности.
Както споменахме, развлекателната функция (entertainment) е богато застъпена в медиите и все повече сериозни медиини продукти използват такава визия и начин на поднасяне, за да привлекат по-голяма аудитория. Показва се веселата страна на живота или баналното, всекидневното, онова в което хората се оглеждат. Текстовете и кръстословиците не са единственото, сериозното вече е поднесено по развлекателен начин. Това е добре, стига да не се стига до изопачаване, да бъде поднесено по несериозен начин така, че да се омаловажи значението му. Така новините звучат по-интресно за аудиторията, особено когато това са драматизирани новини (dramatized news). “Новините, подобно на други стоки, се опаковат привлекателно – драматизацията е основен метод за пораждане и задържане на интерес у консуматора ( Fuer, 1996: 496-497, цит. по Петев). Разказното начало улеснява интерпретацията, запомнянето и преразказа на описваната история” (Петев 2004: 143). Има също така и фрагментирани новини (fragmentized news). “Съвременните вестникарски радио- и телевизионни новини са кратки, затворени съобщения за събития и случки, бързи снимки на социалния свят. Фрагментацията като новинарска стилизация предполага че „журналистите се придържат кам нормата за обективност. Събитията се разглеждат изолирано без опит да бъдат взаимно свързвани. Взаимната връзка изисква те да бъдат поставени в по-широк контекст, а това отваря възможности да бъдат правени спекулативни и понякога противоречиви изводи” (Barran & Davis, 2000: 323, цит. по Петев).
Съгласни сме, че спецификата на журналистическия познавателен процес се формира от взаимодействието на редица фактори. Най-съществените от тях произтичат от социалното предназначение на журналистиката като елемент на гражданското общество. Тъкмо това придава – би трябвало да придава – на журналистическото познание ясно изразена целева насоченост и идеологическа оцветеност. Друга група фактори е свързана с природата на самите медии и функционирането им във времето на модерните технологии. Бидейки оперативно отражение на текущата история, те рисуват мозаични картини на околния свят, предлагат фрагменти от знание в един безкраен поток. По своя характер те са синкретични (неразчленени) (Симеонов, 1999 : 70). Ако изходим от начина, по който медиите отразяват заобикалящия ни свят и който рефлектира в характера, обема, особеностите и на самото знание като резултат на познанието, вероятно най-точно ще е тъкмо това определение – синкретизъм. То изразява на първо място единство на понятийно и художествено-образното пресъздаване на реалността. Синкретизмът се изявява и в това, че всяко журналистическо произведение носи в себе си единичното и цялото, индивидуалното и общото. И още: медията се обръща към конкретен адресат, към отделната личност, институция, но журналистиката не би била това, което е, ако в същото време не се обръщаше и към всички останали, към масовия потребител, който би могъл да извлече една или друга полза за себе си. А говорейки за синкретизъм, защо да отминаваме и такъв момент: медиите обединяват в единно цяло, тоест реализират едновременно, неразчленено крайно отдалечени една от друга функции като гносеологическата и развлекателната например. И сериозният проблем, и „тежките” съждения следва да бъдат поднесени атрактивно, да носят знание, но в същото време да предизвикват любопитство и интерес, да са част от „забавлението”(Симеонов, 1999: 73).
Всъщност и практиката показва, че днес и най-сериозното журналистическо произведение търси „контакт” не само с разума, но и с емоциите на човека, като се съобразява с неговите индивидуални представи за живота, като рисува както конкретни, така и фантастични ситуации, епизоди, образи. Същевременно и най-художествената по начин на изграждане творба пет пари не струва ако не казва нещо значимо на хората, ако не води от емоционалното съпреживяване към размисъл.
И така, в своето естествено развитие журналистиката здраво е вплела в едно рационално-понятийното и емоционално-образното овладяване на действителността.
Ако перифразираме един известен икономист, философ и социолог от ХІХ в., журналистът, за разлика от „най-добрата пчела”, предварително изгражда в своето съзнание идеалния образ на очакващата го практическа действителност и на самото творение, което проектира да създава. Ето защо би трябвало да се очаква, че за всеки редакционен колектив и за всеки творец преследваните цели ще бъдат онези подбудителни мотиви, които не просто тласкат към работа, а и водят към определен резултат от нея (Симеонов, 1999:71).
Далече сме от мисълта да опростяваме нещата. Даваме си сметка колко лесно е да се каже и колко трудно е на практика да се осъществи целенасочено взаимодействие на медиите с аудиторията. Но в случая е важно друго. Изпълнявайки своята незаменима роля в съвременното общество, журналистиката е в същото време и терен, на който диференцирани професионални прослойки полагат различни видове труд, който е свързан със себеотдайност, с висока мотивация, с големи усилия, с напрегнат ритъм. Никога не бива да забравяме, че в журналистиката работят хора, подложени на сериозни трудови изпитания, хора, които имат своите проблеми, множество проблеми. Една от тези журналистически прослойки са репортерите.
4. Репортерската работа – изисквания, специфика, мястото на стресът в нея
Няма да бъде пресилено ако кажем, че журналистиката започва от репортерите. Каквото и да направят главните редактори, каквито и качества да има целият останал колектив, ако репортерите не донесат, изпратят информациите от мястото на събитието, журналистиката не може да се случи. Те са изпълнителите, работните пчелички, най-ниското звено, но и най- необходимото. Както пише проф. Златева, репортерството е „най-старият и необятен друм на журналистическата професия”
( Златева, 1996:8). Репортерството е не просто специфичен, но и фундаментален профил на журналистическата професия.
Когато говорим за репортерството, за репортерската професия, очевидно трябва да имаме предвид не само ролята на репортерите като специфична част от журналистическата гилдия, от редакционния колектив, но и характерните или поне необходимите черти на репортера, а също така и параметрите на неговата работа.
Има различни подходи към очертаването на личността на репортера. Проф. Драганов анализира над седем различни виждания за охарактеризиране на човешката личност – очертаване на основните отличителни черти, представяне на специфичните нагласи, анализиране на водещите мотиви, разкриване на ценностите и т.н. (Драганов, 2003:42-43). Що се отнася конкретно до личността на репортера, доц. Златева подчертава, че „не е достатъчно само интелигентността, доброто намерение, амбицията, техниката и притежаването на редакционна карта. Необходими са знания и умения, морални добродетели и естетически критерии, без които репортерът е слаб професионалист. Част от уменията се придобиват, друга част - талант, чувство за мярка, усет и т.н. - са вродени. Дългият опит и стаж никога не правят работата по-лесна” (Златева, 1996:8).
Какви качества са необходими, за да бъде репортерът добър професионалист?
Както вече разбрахме част от тези качества се добиват в практиката, а друга част са вродени. Нека да разгледаме качествата, които практиката изисква от репортера - не само защото вродените не са под наш контрол, но и поради спецификата на темата на нашата дипломна работа.
По-нататък в практическата част при интервютата ще видим, че много от репортерите посочват именно професионализма при работата като основен за преодоляване на стресовите и кризисните ситуации. Той е сред задължителните качества и умения, необходими на професионалния репортер, за да свърши работата си добре – а това респективно значи с минимален стрес. И оттук професионализмът се явява особено необходимо качество за редуциране на стреса. Ще изброим качества и умения, необходими за съвременния репортер, без претенции за изчерпателност:
Висока езикова култура, високо ниво на грамотност, богат речник, умения за правилно писане. Четивност и образност при писане в зависимост от спецификата на конкретната медия и жанра, в който пише репортерът.
Използване минимум на два чужди езика в практиката, говоримо при взимане на интервюта, така че да не зависим от преводачи, и писмено.
Много богата обща култура – космополитна настройка на личността. Енциклопедични познания в много области, така че да се правят връзки между науките, или пък само в една област, но задълбочени познания. Непрекъснато следене на иновациите и новостите в областта, в която репортерът се е специализирал.
Много добри технически умения – работа с компютър, работа с цифров фотоапарат, с цифров диктофон, с електронен бележник т нар. PDA, и вече при телевизионните и радиорепортирите с цялата техника необходима при пренасяне на материала от един носител на друг.
Поддържане на мрежа от контакти – както ще видим от изказванията на репортерите в интервютата – дори само за поддръжка на информационния тонус. Задължителна е адресна електронна „книга” с имейли. Визитник, тефтер на хартиен носител, или както Дж. Кардоуни я нарича „книга с контакти за информации”.
Личностни качества – обективност, оперативност, съобразителност, морални добродетели, аналитичност, бързина, толерантност, дискретност, етичност, всеотдайност, воля, физическа и психическа издържливост. Може би има и още - казахме че нямаме претенции за изчерпателност.
Поддръжка на личен архив на изминалите събития и всички публикации. С цел – анализи, коментари, сравнения и съпоставка на минали събития с настоящи. Тук искаме да наблегнем на нещо, което все още убягва на много журналисти. Важността на архива, статистиката и ЕСИ (емпирични социологически изследвания), като способ на прецизната журналистика. Адекватното тълкуване на събитията зависи от тези способи, както й сравнението с минали събития, отражението върху настоящите и прогнозата за бъдещите, зависят до голяма степен от познанията на журналиста в областта на социологията, статистиката, икономиката и други области.
Какви са измеренията на репортерската работа и какво е мястото на стреса в нея?
В социалната психология са се утвърдили два термина за динамичната страна на човека. Това са поведение и дейност. В нашата литература обстоен сравнителен анализ на двете понятия е направил проф. Драганов (Драганов, 1989:64-93). Но ние тук предпочитаме понятието работа, респективно репортерска работа, тъй като то има нещо общо, обединително за двата посочени термина и освен това като че ли съдържа повече всекидневно приложни нюанси.
Главната особеност на репортерската работа, в която се проявява и разликата между репортерството и повечето други професии е, че при репортерите непридвидимостта на събитията е голяма. Това, което се случва, не може да бъде контролирано от репортера и понякога дори репортерът не може да си свърши работата, поради непредвидени обстоятелства.
Освен непредвидимостта друга важна особеност на репортерската работа е нейната впечатляваща динамика. Това в още по-голяма степен нагнетява напрежение в поведението на репортера, иска от него особена съобразителност и творческа мобилизация.
Такава е спецификата на работата. Изисква се голяма гъвкавост, затова много от репортерите нямат фиксирано работно време в трудовите си договори. Имаме предвид случаите, когато репортерът е на мястото на събитието, но липсват очевидци - в този случай репортерът трябва да отрази събитието като съобщи за липсата на очевидци, но използва всички останали канали, за да разбере фактите и да провери валидността им минимум от два източника.
Трябва да отбележим, че вече почти във всяка област наблюдаваме драматични и непредсказуеми ситуации при работата, не само в репортерството, свързани с проблемите в околната среда - замърсяването, икономическата стагнация, стремителното навлизане на новите технологии, световния глад, изчерпването на природните ресурси и изобщо кризите в целия свят. Глобалните проблеми рефлектират върху всичко – появяват се нови професии, изчезват стари – динамиката можем да посочим като част от характеристиките на целият ни живот. Динамиката е на всяко равнище в нашия живот.
В тази връзка Джон Кардоуни съветва настоящите и бъдещи репортери в своя „Наръчник на репортера”: „Дръжте се на гребена на информационната вълна, иначе тя ще ви погълне” (Кардоуни, 1993: 88).
В работата на репортерите сроковете се скъсяват и налагат бързина и гъвкавост много повече, отколкото в други професии. Репортерите са най-динамичното, най-мобилно племе, с най-бързи професионални рефлекси. Много често репъртерът е и фотограф. Той прави снимките на „собственото” си събитие. Той е там където се раждат събитията (Златева,1996: 13). Работата е интересна, изискваща съобразителност, смелост и неуморимост.
Във връзка с прецизната журналистика трябва да уточним, че този тип репортерска работа възниква в края на 30-те години под наименованието “Интерпретативно репортерство” или “Interpretative Reporting” (Златева, 1996:23). През тези години се създава така наречената прецизна журналистика. Под прецизна журналистика се разбира адаптацията на социологическите методи за наблюдение – анкети, проучвания, анализ на съдържанието, есперименти на място – при събиране на журналистическата информация (Златева, 1996: 24-25).
Целият този комлекс от знания, умения, сръчности, лична творческа нагласа, психологически предпоставки, физическа издържливост и устойчивост, мобилност и кураж, които притежава истинският репортер (а това е репортерът по призвание!) му трябва, за да отрази живота в цялата му пъстрота и разнообразие (Златева, 1996:44).
Тук разбира се, още не става въпрос за висшия пилотаж в репортерството. Наблягаме на факта колко е важно и понякога трудно за репортера да бъде обективен, тъй като от липсата на време често работата на репортерите страда и на лице виждаме допускане на елементарни грешки. Говорим за правописни грешки, фактологически, при имената на чужди градове, имената на личности и други. Разбира се, това има своите обяснения, които ние ще се опитаме да дадем по нататък в дипломната работа. Необходимостта от точност и коректност при отразяването на събитията е задължителна, когато репортерът отразява новина. Тогава не се допуска никакво лично отношение. Лично отношение се допуска главно при отразяване на спортни събития, но това е част от репортерството с която няма да се занимаваме в нашата дипломна работа. За сравнение при писането на коментар е различно - на база на случилите се събития репортерът изказва свое становище.